Този ден беше… гаден. Да. Просто… гаден. Сутринта трябваше да се изнижа от леглото в 08:15. Нахраних се, нахраних Коки и си поиграх с него. Трябваше да се загрявам, защото бяхме в Sky City. Закъсняхме, естествено, и бях тях в 10:45. Илияна, още по-естествено, бясна на целия свят, в частност – на Деси, Гери, Илиана и Мими. Имам чувството, че вече постоянно си им е сърдита за нещо си. Особено па на Деси. Ей, богу ми, прави я на нищо всеки път. Па Деси не убива човек всеки път. Ама това е друга тема. И общо взето аз си и бях в гадно настроение по ред причини. И там правим някаква загрявка, дрън-дрън. Реши да ни сменя места, дрън-дрън. За какво го направи в последния момент. То и в последния момент разбрах, че ще играем в Sky City, ама това е друга тема. И играем Марио Фергета (първи). И аз… Ми, постарах се. А после Ляни направо ме смели. Поне 100 пъти: “Рали, страшно си апатична.”, “Рали, обърка целия танц.”, “Рали, следващия път няма да те пусна да играеш.” Ми… Убаво, още от първата реплика схванах мисълта. Ееей…
После па трябваше да ходя у баба ми. И мама като ме заряза там с баба, но всъщност лошото е, че беше с приятелския кръг на баба ми. Мамка му, къде ми беше пищова тогава?? В един момент на пълно отчаяние написах един отчаян SMS на мама: “Ще идваш ли?” И тя бързо се появи. И оставащите няколко часа бяха по-леки.
Общо взето – ден като ден, че и по-малко. Гаден и безсмислен.
п.п.: Научих Коки да се качва и слиза от дивана
